11AM

Хей,

Неделя е, събудил съм се сравнително рано и докато си пия кафето, чета няк’ви интересни неща и съзнанието ми работи на бързи обороти. Няма да ви говоря за PR, за кампании, за Език на тялото или за музика. Не, днес е един от ония дни, когато имам нужда просто да изкарам това, което се върти вътре в главата ми. Имам нужда да разкажа с няколко глупави и изсмукани от пръстите ми изречения това, което смятам, че трябва да знаете за мен, а и за живота (пречупен през моята призма).

И поради факта, че е неделя сутрин и не функционирам правилно, то тези няколко изречения няма да са никак много.

Замислих се по въпросите за любовта и наложените от обществото схващания. Замислих се след като прочетох ТОЗИ  пост в един от малкото истински свежи блогове в нета. Прочетете и се замислете и вие. Ако ви влече, де.

“Красотата е в очите на наблюдаващия”, нали така беше? “За любов са нужни двама”? Няк’ви такива коментари и клиширани фрази ми се въртят в главата. А истината е някъде там.

Всъщност истината е в този цитат:

“I want a woman who can sit me down, shut me up, tell me ten things I don’t already know, and make me laugh. I don’t care what you look like, just turn me on. And if you can do that, I will follow you on bloody stumps through the snow. I will nibble your mukluks with my own teeth. I will do your windows. I will care about your feelings. Just have something in there.” - Henry Rollins

Аз ли съм старомоден, хората ли са сбъркани, светът ли отива по дяволите? Ей това се чудя. Секс, секс, колко да е секс, сеш’се?

Не знам за вас, ама аз имам нужда някой (или по-скоро някоя) да ме стимулира на мисловно, а не само на физическо ниво. Любовта ми не минава през стомаха или през очите и нагоните ми. Имам нужда да се забавлявам истински, да мога да общувам нормално и да ми е интересно по време на тези социални действия. Нямам нужда само от чифт големи цици и дълги крака. А вие?

Bobby, out!