Мотивационно във вторник сутрин.
17/01/2012
Абе, знаеш ли, че в света има хора точно като теб?
Знаеш ли, че някъде там, в малката ни родина, има персонажи, които мислят по “твоя” начин и имат същите идеи и мечти?
А знаеш ли, че шансът, вече да си срещнал тези хора, е огромен?
Имам чувството, че дори и да не знаеш, то поне предполагаш за това.
Страхотно е да се събудиш една сутрин, да изпиеш кафето си, да се усмихнеш под звуците на любимата си банда, да излезеш и да се срещнеш с един или няколко от тези хора. Още по-страхотно е да започнете да обменяте идеи в приятна обстановка и малко по малко да осъзнаете, че се стремите към подобните неща.
На мен ми се случва често. Поне в последните една-две години.
Знам, че този пост звучи като част от поредицата ми “мотивационни лиготии”, но пък fuck it, така е.
С всеки изминал ден осъзнавам все повече, че всичко зависи от мен. Аз съм тук и не, няма нужда (поздрав за хората, които бяха на TEDxBG) да ми казваш, че средата ще ме смачка – не мисля така.
Сутрешни изблици на мотивация или поредната доза самозаблуда?
Аз, за себе си, избирам първото.
А ти?
Bobby, out!