11AM – от Боби Петров

След кратка пауза – продължаваме!

* * * * *

1. Как се казваш? – Мартин Стоянов
2. На колко си години? – На 28
3. С какво се занимаваш? – Мениджър на отдел „Обединени услуги“, член на надзорен съвет на холдингова структура, съсобственик и треньор на клуб по фехтовка.
4. Разкажи малко повече за себе си. – Когато преди няколко седмици една приятелка ми предложи да пиша за себе си и за Вашия сайт го приех като лесна задача. По една или друга причина се оказа, че не е така и може би в следващите изречения причините за това ще се изяснят както на мен така и на читателите. Завърших психология в СУ „Св. Климент Охридски“ преди седем години, работих основно в сферата на човешките ресурси, подбора и развитието на персонала в няколко компании. В момента се занимавам с конвергенцията на междуфирмени услуги и съм надзорник в надзорния съвет на една холдингова структура. За себе си – тренирал съм плуване, шах, в момента съм треньор по фехтовка. Правил съм много неща през живота си и смятам, че ми предстои още доста да извървя. Най-сериозното начинание,  с което обвързвам и моралното си задължение към България е политическата партия, на която имам честта да съм председател.
5. Какво ти допада в живота в България? – Рано или късно ще се стигне и до момента, когато ще трябва да отговоря на основния въпрос тук – „защо България?“. Малко са нещата, които ми допадат тук. И сякаш на всяко от тях живот сме дали ние – приятелите ми, близките и роднините. Този кръг, който сме затворили, за да търсим сили и упование един в друг, както и да намираме и създаваме причини да останем в България. В България ми харесва колизията на европейското и ориенталското, разговорите помежду ни, които блуждаят в дебрите на философски проникновения и профанно ежедневие, бързо накланящите се в двете посоки везни на чувства и емоции – този дуализъм на душевност и култура от една страна, и на материалното и битово от друга. Харесва ми да съм част от „случването“ и от „нещото“ – от „голямото нищо“, което създаваме всеки ден с постъпки, желания, стремежи и подбуди, и което виждаме (най-често заради афективният, изглеждащ вроден комплекс за малоценност) като „малкото всичко“ за нас.
   
6. А какво не ти харесва? – Като се замисля мога да пиша безспир за всичко, което не ми харесва – съвсем типично за едно нихилистично, обезверено и отчаяно поведение, а отрицателната частица „не“ ми е много антипатична, което направи и този въпрос такъв. И тъй като искам да преживея списването на този въпросник позитивно ще премина нататък.
7. Какво е за теб България? –  Всичко и нищо – съвсем прозаично. България за мен е историята на рода, спомените от детството, настоящето, което съсподеляме – всичко.  България за мен е всичко това, което може да бъде навсякъде другаде – нищо.
8. Би ли живял/а на друго място, ако имаш тази възможност? Къде? – На изток, където установяването и поддържане на ред преварва стремежа за просперитет. Южна Корея, Китай и Япония са набелязаните от мен дестинации. След което плавно ще вървя със слънцето на запад, за да се опитам да вникна и разбера културните промени и намеря границата между източното и западно разбиране за личност, индивидуалност и социум.
9. А би ли се върнал/а след време и ако „да”, то – кога и по каква причина? – „Граници“, „връщане“, „оставане“, „заминаване“ – твърде много драматизъм в символика и значения на думи, в които като самоосъществяващо пророчество породено от съзнанието ни сме обагрили със значения и вменили тежест.
10. Нещо друго, което искаш да споделиш с читателите на 11AM? – Бъдете добри! :)

* * * * *

Очаквам включванията на още от вас, които искат да станат част от “Млад в България”!

За повече информация, посетете ТОЗИ линк.

Bobby, out!