Градски мираж.

23/02/2014

един кец
пред другия,
стъпка по стъпка
по сивите павета.
приближавам се,
виждам те
в далечината.
стъпка след стъпка
образът примигва,
размазва се,
отмива се
от прашния вятър.
нима си градски мираж
или може би съзнанието
играе номера?
захождам бавно,
устремено.
кецът е развързан
и настъпвам връзката,
спъвам се и падам.
изправям стреснат поглед
почти веднага,
но ти не си вече там –
виждам само сянка,
моята собствена
мрачна
сянка.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: