11AM – от Боби Петров

в космоса
няма място
за носталгия.
всичко,
от което имаш нужда
е в кислородната бутилка
и във дробовете ти.

бъдещето се прокрадва
с всеки лъч на слънцето.

снимаш,
а камерата в ръцете ти,
по стара индианска традиция,
поглъща душата ми
и я запечатва в черно-бяла
лента, която
понечвам да срежа с ножица,
за да дам начало на новия ден.

къща на ръба,
под къщата – пропаст,
над къщата – мрачно небе,
в небето – млад облак,
в облака – дъжд,
дъждът е по-скоро топъл,
ще падне,
ще напълни улука със капки,
ще пропие в счупения покрив,
ще напои цветето в стаята,
което бавно умира,
ще възроди сякаш живота във къщата.

стопаните отдавна не живеят там.
един том на далчев прашасва на масата.