11AM – от Боби Петров

затрих се
в кръговрата,
в нищото
и във всичкото,
в тинята
и в блатото,
от които ще опитам
да се издърпам
за косата.
затрих се
все едно съм с гума,
все едно с молив съм писан,
без конкретна дума.
затрих се
в бялото на облака,
в празното отгоре
и това отвътре,
в оная вечер
и други като нея.
няма да ме има,
докато не ме запишеш
дигитално.
моля те, нека не е в стар телефон
или в папка “неизпратени”.