пръст.

разпервам кални криле,
един дъжд и ги няма,
един дъжд и ме няма,
отново съм прашен Икар,
потъвам в страховете си влажни,
пръст да бях, щях да остана.

Posted by Боби

Enter your comment here...

Fill in your details below or click an icon to log in:

Email (required) (Address never made public)

Name (required)

Website

You are commenting using your WordPress.com account. ( Log Out / Change )

You are commenting using your Facebook account. ( Log Out / Change )

Connecting to %s

Абонирай се:

Join 68 other subscribers

11AM – от Боби Петров