Имах малко свободно време и спретнах нещо, което ми се върти в главата от доста време.

Представям ти:

"Носталгия по бъдещето" от Боби Петров

“Носталгия по бъдещето” се явява нещо като първия микро-сборник с мои неща. Можеш да го изтеглиш от тук: http://bit.ly/1k0jflT

Имай предвид, че в бъдеще обмислям да го допълвам и редактирам. Тоест възприеми сегашния вариант като тестови такъв.

Надявам се да ти допадне!

Bobby, out!

Advertisements

За целта на подходящия старт на този пост ще си позволя да цитирам великата Кина Фелини:

Приятелството!… Вълшебен дар, или проклятие? Благословия, или предизвикателство, наказание, или награда Свише! Но… стига съм се отклонявала. Нека ви разкажа всичко отначало…

Познавах Нинко от сравнително скоро и неособено добре, когато един ден той ми писа (още в написаните думи усещах видинския акцент) нещо от типа на “Брат, прая тука един литературен кръг ли е, квадрат ли е, няа зн. Искаш ли да участваш? Прати некъв текст, те твоите всичките са жестоки, пък после ще направим едно четене и така.

И аз, кво да правя, взех, че пратих.

После, Съдбата реши да бъде благосклонна, с Нинко по една или друга причина станахме приятели (оттам и чудното въведение) и се включих с пълни сили в новосформирания литературен многоъгълник, който той така своенравно бе решил да направи, и който се превърна в писателибезкниги (слято, с малки букви – има си и блог) – поредица събития, в които неиздавани автори се събират и се четат взаимно пред публика в поредица от литературни четения.

Първото издание се получи страхотно.

Минаха празници, зимата приключи за нещо-като-един-месец, и дойде време за писателибезкниги волюм 2. (и Бамфи се нави и участва в него, сметнах за важно да ти споделя.)

12 човека бяхме богопомазани да участваме с текстове – един през друг по-добри, а клубът (Twins, по традиция) се пръскаше по шевовете, един вид, с жадни за култура люде, които може и да бяха дошли да се напият във вторник вечер, кой знае. Със сигурност отразяването (Sofia Live, TimeArt и още) послужиха за своеобразен трамплин на популярността ни, ала не мисля, че това сега е важно.

Продължаваме по същество! 5-ти февруари, прекрасна вечер – четене, литература, пиене, смях, шеги и закачки, палави погледи от фенки, всичко беше както трябва. Имаше малко несъстоятелно разногласие с таратора, може би краставиците бяха развалени, но уви – не може всичко да е идеално.

Та да, това са моите занимания, хобита (не хобити), интереси и тъ нъ в последно време. Литературни проблясъци на един прозьор.

И да знаеш, че следващо издание на писателибезкниги ще има. Не се знае кога, ама ти все пак пращай текстове:

До 3 страници, готини, приема се и поезия, есета – не.
Пращай на: pisatelibezknigi в gmail.com и се моли да си достатъчно добър, че да влезеш в шортлистата.

И така. Благодаря ти за вниманието!

Bobby, out!

Howl.

27/06/2011

Настръхвам. Настръхвам от смирение, настръхвам от благоговение и от мисълта, че може да съществува нещо толкова гениално. Нещо толкова истинско, толкова влияещо и толкова… вечно.

Howl е поема на един от култовите американски писатели на XX-ти век Алън Гинзбърг. Поемата е написана през 1956 г. и точно както поезията на Уолт Уитман има собствен ритъм, който не се подчинява на нормите.

Не се подчинява на общоприетите норми, за да може да извлече максимално силно емоцията на автора, да я вкара в точните думи и да накара всекиго да настръхне. Точно както направи с мен.

Открих поемата наскоро. Благодарение на приятели. Открих я наскоро, но сякаш цял живот съм чакал да прочета нещо подобно. Може би ви се е случвало. Може би сте изпадали в състояния, където виждате перфектно описан света такъв, какъвто той е през вашите очи. Такъв, какъвто го усещате вътре в себе си, макар и да не искате да го признаете по една или друга причина.

Не, няма да говоря излишно, а ще ви оставя да прочетете (на английски език):

‘Howl’ by Allen Ginsberg

Вчера гледах и едноименния филм, посветен на гениалната творба. Смея да кажа, че е също толкова въздействащ. А и не мога да си представя някой друг да играе ролята на Гинзбърг вместо Джеймс Франко.

И може би някои от вас са се отказали да четат поемата, защото “е много дълга”. Точно поради тази причина оставям и този линк, обединяващ в себе си всички сцени от филма и съответно – цялата поема (рецитирана):

Не знам за вас. Аз все още изтръпвам и се разтрепервам всеки път, когато я чуя/прочета. Дали и на вас ще повлияе по този начин е въпрос на гледна точка, ценности и житейска философия. Но не можете да отречете едно: “Вой” на Гинзбърг е и ще остане едно от най-великите литературни творения, наред с великата класика и шепа модерни романи.

P.S. Можете да намерите издадената поема на българския книжен пазар. Препоръчвам.

P.S.2. Открих три клипа, които представят поемата, рецитирана от самия Алън Гинзбърг. Настръхвам.

Bobby, out!

%d bloggers like this: