моментът на въртене
създава кръговрат
и цикъл след цикъл след цикъл
се сменя все същото.
година, месец, ден,
картини се повтарят
и разказват позната до болка история.
а отправната точка съм аз
и винаги някоя тя.
понякога и тя е все една и съща.

цитирам по памет,
че глухарчето не е идея
и аз не съм поет,
но понякога, след пет
часа ми се иска
да съм на няколко бири
и да изключа щепсела
и да спра кранчето
и да оставя вътрето да оттече.
обаче не става и затова
изсипвам думи в редове,
без ритъм, без рими, в свободен
бял и никакъв всъщност стих.

и така.

счупих оковите и танцувам
с танци африкански и
музика за хора с души,
кехлибар в чаша в ръката
и хора, с усти по километър
разтворени и зяпнали
в неделен плашещ пожар
от звуци и ритми
и малко нови, зимни мечти.
и после е пак понеделник,
и после отново идва бързо
като вятър в морето,
като ти да си тръгнеш,
като поредната чаша да свърши.
какво ни остава?
остава ни само малко от тази вечер
и после, приятел, наново започваме,
защото познаваме се и знаем,
че всеки път ще е по-добро.

%d bloggers like this: