счупих оковите и танцувам
с танци африкански и
музика за хора с души,
кехлибар в чаша в ръката
и хора, с усти по километър
разтворени и зяпнали
в неделен плашещ пожар
от звуци и ритми
и малко нови, зимни мечти.
и после е пак понеделник,
и после отново идва бързо
като вятър в морето,
като ти да си тръгнеш,
като поредната чаша да свърши.
какво ни остава?
остава ни само малко от тази вечер
и после, приятел, наново започваме,
защото познаваме се и знаем,
че всеки път ще е по-добро.

Advertisements

на ръба.

23/05/2016

сега веднъж седях
на ръба на своя смешен четвърт век,
в посока другите и
все по-малко по пътя
на блуждаещия гаснещ сякаш огън.
и, гледайки помалко или повече
но все встрани и все встрани
осмислям смисъла на дебнещия смисъл.
и разговори и засенчен плод със вкус на сладост,
сладост по небивалите дни.
и усмихвам се тъпашки,
но все към мен и все на мен,
а навън, отвъд ръба вали,
а до мен пропуква се скалата.

глад.

01/05/2016

гладът ми за теб е чудовищен,
гладът ми за теб ме поробва,
гладът ми за теб ме дави в плитчини.
този глад обаче не съм аз.
насред него намирам себе си,
заситен с его,
потънал в мисли,
загледан в бъдеще,
което няма да се случи.

%d bloggers like this: