поотделно.

30/04/2015

и слънцето излиза от буркана,
и звукът на вълните наближава,
и вятърът отива на почивка,
и дърветата плетат зелени паяжини,
и усмивки по лицата,
и аз и ти – щастливи,
поотделно.

капка по капка –
вир,
буква по буква –
дума,
дума по дума –
поезия.
и някъде в стиховете,
насред думите,
измежду буквите стройни,
подаваме се аз и ти
и си махаме,
кимаме си,
сваляме шапки,
за да си кажем,
че знаем кой какво
и най-вече как.

тя е под прозореца,
а аз си спя като изкъпан.
тя търси мен във тъмното,
аз пък съм скандален тъпан.

не, май не беше така.

тя е горе в стаята,
аз съм като куче вън,
тя лежи и се усмихва,
аз съм просто влюбен пън.

да викам ли,
да пея ли,
да плача просто леко?
ще ме чуе ли,
ще се покаже ли,
ще ме вземе ли при себе си
в сърцето?

%d bloggers like this: