наслаждаваш се
на всяка капка въздух
всяко вдишване от дъжд
и всеки допир от прохладата
които носят нищо повече
от временно разсейване
и може би понякога
леко изтръпване
и усещане за лекота.
останалото е тиня
и асфалт и прах
и самота
и море от неистини
в средата на което си сам
с една платноходка
а вятърът е отишъл
в командировка
и не ще се върне скоро.

Advertisements

градът е филия,
която слънцето изпича,
а после съдбата я маже
с хора, с кучешки изпражнения,
с разсипана храна, със сняг,
със сълзи, с разбити човешки мечти
и от време на време
с малко любов или някоя
заблудена усмивка.
а филията си мълчи
и седи в чиния от порцелан
и чака някой да я грабне
и да закуси обилно.

%d bloggers like this: