хайде не.

19/04/2015

да ви пикая на
бездарния мазохизъм,
поезията като подметка
и дебилен поглед
и боси крака в бар
и мирис на ароматни клечки
и потни дрехи
и расти в косите
и 2015-а се обажда
да ви търси
и не ви открива,
открива само
безсмислените ви думи,
събрани в редове
върху красиви тефтерчета,
изписани прилежно с химикал,
а пънкарията я няма,
няма го усещането,
няма го истинското,
по-добре да ви няма и вас.

Advertisements

Чарли влезе в оня бар – знаеш го, оня бар, в който се развиват всички действия в света на разказите. Оня бар, в който литературни герои се запознават с любовта на живота си. Оня бар, в който хора обсъждат философски въпроси. Оня бар, за който разказват холивудските филми. Сещаш се, да.

Чарли влезе в бара и се огледа. Видя първо една двойка, която седеше на една висока маса в ъгъла. Той беше чернокос, тя беше невидима. С други думи той си я представяше, а барът беше метафизичното място на тяхната среща. На масата имаше две чаши – една с уиски и една празна, която от време на време се наддигаше сякаш сама и после падаше отново на мястото си. Той се опита да я целуне, а единственото, което Чарли видя беше как един език премина през границите на прозрачното й тяло и се понесе из въздуха в невидимата й уста.

На съседната маса стояха един младеж и една сива мацка. Той държеше малко шишенце, отпиваше от него и после галеше момичето. На Чарли му се привидя, че с всяко погалване младежът променяше лицето й.

Имаше и една група момчета, които бяха на видима възраст между 16 и безкрай. В смисъл не можеше да прецени дали са призраци, непълнолетни, непълнолетни призраци, или просто безформени гамени, излезли измежду пръстите на някой писател и/или сценарист. Те си говореха шумно, бяха видимо пияни и неприятни и обсъждаха женското тяло и цялостна естетика сякаш говореха за футбол. На Чарли не му хареса – помисли си да им направи забележка, но не посмя.

После видя една самотна млада дама, облечена в дънки, тениска, с кецове. Кестенява коса, татуировки, симпатично лице. Пиеше бира и се беше подпряла. Зачуди се дали да я заговори. Направи една крачка към нея. В момента, в който кракът му докосна земята, образът на момичето потрепна. Още една крачка – още едно потрепване, ама такова – изчезващо потрепване, размазване направо. Върна се с крачка назад – момичето започна да придобива отново нормална форма. „Мираж“, каза си Чарли, „като всички готини мацки напоследък… нищо де.“

Обърна се към бара. Помаха на бармана Пешо, който отпиваше смело от бутилката Бушмилс и тръгна към един празен стол. Седна, поръча си джин с тоник, поръча и една голяма водка без лед за човека на съседния стол. А човекът всъщност беше един жираф. Един жираф, ама нощен такъв, с човешки размери, който се беше подпрял на щъркеловия стол и смучеше със сламка прозрачна течност от една чаша. Беше целия бинтован.

„Привет, Жожо. Как си тая вечер?“ – попита го Чарли – „Виждам, че пак си се счупил… я разкажи.“

И на всички им беше ясно, че вечерта тръгва едно приказно такова… литературно.

Човек би си помислил, че бихме били другаде, ама не – стояхме в един бар. Абсолютно стандартна обстановка. Не само защото това е такъв тип творба, а сякаш, защото всички интересни случки и истории започват именно по този начин. Няма значение сега, дай да ти разказвам.

В бара бяхме и пиехме бира след поредния работен ден. Работен за мен, защото събеседникът ми, Д, е един такъв тип човек, който нямаш идея с какво се занимава. Запознах се с него оня ден, случайно, на улицата. Помоли ме да го упътя до най-близкия магазин, за да си купи цигари и един шоколад. Обичал бил шоколад. С лешници. Цели. И докато ми го казваше, зеленоокият му поглед ме гледаше някак налудничаво. Няма значение…

Разказваше ми своята, цитирам „история, която не обхваща толкова дълъг период от живота ми, колкото човек би си помислил“.

Междувременно, на другия край на София, по същото време, една мацка се прибираше към вкъщи, ама беше някак нервна. Кварталът беше един от ония по-крайните, а тя вървеше, потропвайки с токчетата по тъмната улица, заобиколена от кални тротоари.

Бил женен, Д имам предвид, отскоро. Сравнително отскоро.

„Тогава ли почна тоя тъжен период?“ – питах го, а той ме изгледа ужасно свирепо, не обичал да го прекъсват.

Жена му била от дамите, които са очарователни по свой начин, но не била „нищо особено“. Ей това не го разбирам, не може да не е „нищо особено“, просто защото всеки е особен по свой собствен начин. Аз съм особен с това, че разсъждавам повече отколкото трябва, Д пък обичаше шоколад с лешници и така нататък. Няма значение…

Дамата беше стигнала входа на блока и си отключваше още по-нервно, едно такова сякаш просто се притеснява или очаква нещо, а не като да я е страх от това, че някой (или нещо) може да я нападне в тоя скапан квартал, особено както има една единствена улична лампа, която от своя страна премигва постоянно и издава ония звуци, от които ти настръхват косъмчетата на ръцете и врата. Отключи си и влезе, качи се в асансьора и се прибра. И зачака.

Влюбен бил, отново за Д говоря, ама един ден нещо се било променило. „Като по филмите стана“, каза ми и се разсмя. Усетил, че любимата му започнала да се отдръпва малко по малко и той не намирал логично обяснение за това. Търпял, опитвал се, ама нещата не отивали на добре.

А на звънеца на апартамента се позвъня и хубавата по някакъв обикновен начин жена се изправи и отвори. Пред нея стоеше мъж, висок, добре сложен, и се усмихваше. И тя се усмихна. Покани го вътре и започнаха да се събличат, ей така, без да кажат нито дума. А нервността в погледа й се беше стопила.

Предполагал бил, че тя му изневерява. Сигурен бил. Питах го как може да е толкова сигурен, а той ми каза, че я бил виждал. Обаче тя не знаела. „Как така?“, питах го, а той ми каза, че не бил наоколо, когато се случвал самия акт, но въпреки това ги виждал. Точно както сега. „Кога сега? Сега сега?!“ – „Да“, каза ми, „Точно като сега“ и се усмихна, а превръзката на окото му се повдигна лекичко и с ужас видях, че отдолу е празно, дупка. Беше едноок, а аз просто си мислих, че се е ударил или де да знам, нещо е станало.

Докато жената и високият мъж се бяха отдали на страсти, достойни за старите еротични, не – направо порно филми, едно самотно зелено око се беше подало от дамската чанта, изоставена на масата и ги гледаше.

%d bloggers like this: