леля Петя пък обичаше да готви. веднъж дори я бяха видяли да прави огретен като вместо зеленчуци успя да улови и постави в тавата слънчеви снопчета и няколко щипки усмивка. всички съседки после си шушукаха колко хубава е станала гозбата и как е имала някакъв, цитирам, “очарователен вкус”.
веднъж обаче леля Петя беше тъжна – дали защото синът й не се беше прибирал от повече от 2 години, дали защото съпругът й наскоро се спомина, а може би защото тъкмо беше гледала последния епизод на любимия си сериал, в който главната героиня, напук на всякакви очаквания, остана сама и се разплака точно в последната минута. 
в този тъжен ден сравнително възрастната госпожа излезе на балкона си с идеята да изпече малко чушки, все пак беше есен, и да сготви хубав миш-маш за съседското момченце, което често й гостуваше. седна на малкото столче, включи чушкопека в контакта, но в тъгата си вместо чушки започна да пъха в електроуреда спомените си. и така те се изпекоха, препекоха, изгоряха и оставиха ежедневието й оттук насетне някак сивеещо и миришещо на пушек и тъга.

Advertisement

леля Евдокия обичаше да плете. на една кука, на две куки, без куки, със синя прежда, с червена прежда, с дебел конец, с тънък конец, със спагети, със слънчеви лъчи, с всичко. 
Петърчо я беше помолил да му оплете пуловер с картинка. на картинката искаше да се вижда кученцето му Шаро. 
леля Евдокия плете три дни, три нощи, няколко сутрини, един петък и половин час от времето между четири и пет следобяд в деня, когато трябваше да ходи на очен преглед.
Петърчо вече имаше пуловер. и кученце имаше на пуловера. истинско. 
магическите пръсти и куки на леля му бяха вплели любимеца в пуловера толкова здраво, че, за да не се отделя от Шаро, Петърчо вече втори месец не беше свалял пуловера.

%d bloggers like this: