11AM – от Боби Петров

не всичко е поезия:
понякога в един поглед няма ритъм,
няма думи, които да бликат от теб,
а е някак статично и скучно
и ти се иска да не е така.
понякога поезията е там, където ти не си,
където ти се иска да бъдеш,
където, ако беше,
щеше да усещаш как всяка буква
се забива в същността ти.
струва ли си да преследваш поезията?

капка по капка –
вир,
буква по буква –
дума,
дума по дума –
поезия.
и някъде в стиховете,
насред думите,
измежду буквите стройни,
подаваме се аз и ти
и си махаме,
кимаме си,
сваляме шапки,
за да си кажем,
че знаем кой какво
и най-вече как.