11AM – от Боби Петров

вапцаров би ме пратил във съня ти,
превърнал би ме в нечакан и неискан гост,
а аз тактично бих отказал, защото
бих желал, когато най-накрая съдбите ни се срещнат,
да си будна, да ме виждаш,
да ме познаеш и да се усмихнеш,
а той поетът, знам си,
ще смени своите стихове,
за да ни паснат.

вапцаров би ни срещнал
на две пресичащи се улици пред киното,
а аз просто бих ни срещнал някъде.
петачето ми няма да е стиснато в дланта,
тъй като отдавна ще е паднало,
изплъзнало се между нервните и потни пръсти.