потъване.

15/12/2015

с глава разбивам камъни,
разбивам нерушащи се стени,
с ръце дълбая ями,
копая дупки, заравям спомени,
но само в сънищата си,
защото всъщност
съм част от приключил цикъл
и не ще се освободя преди
да взема себе си в ръце
и да се изхвърля от горящия влак,
движещ се по все същия маршрут.
маршрутът счупен е
и не изисква ни един билет
но бавно в тинята потъва,
съставена от пот и мен и изкопана пръст,
в която сам съм се поставил и
в която май ще си полегна да поспя
само за още пет минути.

влакът.

10/08/2014

влакът се бави,
влакът няма всъщност спирки.
сам съм на перона
на гара без кондуктори,
без релси,
без семафори,
без други пътници,
без дори да е гара.
влакът не ме чака,
не чака и теб,
никога не ще го дочакаме,
никога не ще се качим.
имаме уж билети,
но те се разпадат в ръцете ни,
изтичат като пясък през пръстите,
вятърът ги развява из въздуха.
дали някога ще достигнем
крайната точка на своето пътуване?

%d bloggers like this: