граници.

29/10/2015

главата ми тече,
все едно е часовник на Дали,
все едно е от восък,
все едно пламък някъде в нея гори.
пламъкът обаче ще изгасне,
някой ден, не сега,
и тогава восъкът ще приеме форма
и на тая форма ще й е трудно
да се впише в други форми.
дано фитилът ми се окаже дълъг,
дано вместо да се излея в крив калъп
се чуе един тътен, един трясък,
и експлозия отвътре
да открие нови хоризонти.

%d bloggers like this: