11AM – от Боби Петров

часовникът тиктака,
отбелязва времето
между лятото и зимата.
слънцето пък отразява
година след година,
след година.
ти обаче имаш няколко минути,
за да ме поправиш,
преди да се разпадна.

и времето плаче,
щото постоянно избързваме
и му се подиграваме
с часовниците и неточността си.
как така това е друго време?
нищо, и то сигурно има причина.

понякога ми трябва само
да видя големия син аспирин
и да се понося по вълните му
вечер когато говорим с персеидите
за теб и за това че те няма
и когато пясъкът на плажа изтича
между погледите като в часовник
и отмерва времето до края
на нас и на света
и на всичко
до което сме се докосвали.