11AM – от Боби Петров

няма пулс във времето,
няма пулс и вътре в теб,
нямам пулс, когато
откъсна себе си заради друг,
и този друг ме върне разпокъсан,
без да се погрижи да ме залепи.
няма смисъл времето,
няма смисъл и във теб,
нямам смисъл аз, когато
изпият ме на екс, без да си платят,
без да се замислят,
без да мога сам да се изпия.
няма много от времето,
няма много вътре в теб,
няма нищо в мен, когато
опитам се да дам и малкото останало,
а то достигне дъно
и не дъното е дъно,
а в нищото дълбая с шепи.

с камъче разбиваш
неподвижната водна покривка,
безвремие под формата на вълни,
и мечтите ми също
разбиваш,
и после камъчето потъва,
и на дъното среща други,
по-обли свои събратя,
но на дъното няма вълни
и е някак спокойно,
и мечтите ми са се сякаш удавили,
с ръце протегнати към беглите
слънчеви зайчета, проникващи бавно,
без много усилия
в дълбините на времето.