11AM – от Боби Петров

само, ако тя знаеше.

никога повече нямаше да завали,
а вселенската тъга щеше да потъне
в дебрите на старото време.

Маркес почина. 
сега разбирам 
защо не спира 
да вали.
дали ще се върне 
след 3 дни?

* * * * *

дума по дума – 
история.
капка по капка – 
дъжд.
историята е дъжд,
ала дъждът не ще бъде
все още
история.

* * * * *

слънцето проби,
пропи се и земята,
ако ти си като цвете,
излез и нахрани се,
докато отново не се изсипе
шибания дъжд,
матрицата не се счупи,
вселенската тъга не се покаже
пак.

* * * * *

дъждът ли?
пак се появи,
пак се сипе,
пак ни дразни.
дано този път
поне успее
рязко да отмие
кривите физиономии,
безизразните погледи,
нещастните въздишки,
погубените трепети,
вселенската тъга,
мен и теб.