11AM – от Боби Петров

Поредният млад човек, който иска да живее в България!

* * * * *

1. Как се казваш? – Яна М.
2. На колко си години? – На 23
3. С какво се занимаваш? – Студент и доброволец
4. Разкажи малко повече за себе си. – От Свищов съм, „града на мечтите“ както казваше един мой преподавател в Академията там. В момента би трябвало да следвам магистратурата си в някоя финансово-счетоводна дисциплина, но не – отложих завършването на бакалавъра си за да бъда доброволец и в момента съм в Дубай и президенствам… т.е. президент съм в клона на студентската организация  AIESEC в Обеднинените Арабски Емирства.(Повече информация за организацията тук: www.aiesec.bg). Избрах си един малко по-различен път от обикновения студентски живот и благодарение на това сега съм тук и опитвам да развивам младите хора в ОАЕ. Преди това 4 години бях част от организацията в България и все още вярвам, че ние младите хора можем да променим нещата – без интриги, клюки, без разни съмнителни хора, а знаейки какво искаме и работейки здраво за това. Но въпреки, че съм далеч аз искам да се върна в България, защото я обичам(банално, но е факт)
5. Какво ти допада в живота в България? – България е много униканлно място – аз искрено се радвам на хората, които правят нещо, за да променят нещата –  без значение дали са млади, стари, доброволци, работещи без значение в кой сектор или просто ентусиасти, на които им е писнало от статуса quo. Да успееш в България е трудно, но не и невъзможно.
6. А какво не ти харесва? – Масата хора, които до толкова се чустват комфортно с всички онези неща, от които недоволстват, че се забравили какво е да имаш амбицията да промениш нещо. Липсата на идея за бъдещето – винаги казваме, че ще се оправим, но никой не знае какво точно ни е за оправяне или не ни е в ред. Тоталната апатия към бъдещето на България – младите можещи хора. Не съм видяла скоро някой да подкрепя хората, които наистина могат; някой да се бори за по-качествено образование(протестираме само срещу по-скъпо образование, без да ни е грижа какъв е крайния резултат от цялото учене); някой да го е грижа какво се случва със студентите в българия по време на следването и след университета. Стереотипа за младите хора е че бягат от България защото не искат да са тук, а може би младите хора бягат, защото тук никой не ги цени…
7. Какво е за теб България? – България е да си си у дома – мястото с всичките спомени, всичките любими хора; Мястото, на което винаги ще се връщам, мястото където винаги ще съм си в къщи без значние колко скоро или колко отдавна не съм била там. Мястото, където и малката промяна може да има голямо значение.
8. Би ли живял/а на друго място, ако имаш тази възможност? – В момента живея в Дубай и ще съм тук още година и нещо.
9. Ако „да”, то – къде и защо? – Обожавам да пътувам – дай ми билет и 15 минути и съм готова да замина на всякъде, за да откривам нови места, нови неща и да трупам опит.
10. А би ли се върнал/а след време и ако „да”, то – кога и по каква причина? – Да, искам да се върна в България, защото вярвам че младите хора могат да променят нещата и ако само говорим без да правим нищо, няма да сме по-различни от поколенията преди нас.
11. Нещо друго, което искаш да споделиш с читателите на 11AM? – Живота е такъв, какъвто си го направиш – някъде нещата се случват лесно, но в България не – дали ще продължиш след първата трудност зависи само от теб и от това колко силно искаш промяната да се случи. Да успееш да правиш нещо в България не е лесно, но не е невъзможно!

* * * * *

Очаквам включванията на още от вас, които искат да станат част от “Млад в България”!

За повече информация, посетете ТОЗИ линк.

Bobby, out!

След кратка пауза – продължаваме!

* * * * *

1. Как се казваш? – Мартин Стоянов
2. На колко си години? – На 28
3. С какво се занимаваш? – Мениджър на отдел „Обединени услуги“, член на надзорен съвет на холдингова структура, съсобственик и треньор на клуб по фехтовка.
4. Разкажи малко повече за себе си. – Когато преди няколко седмици една приятелка ми предложи да пиша за себе си и за Вашия сайт го приех като лесна задача. По една или друга причина се оказа, че не е така и може би в следващите изречения причините за това ще се изяснят както на мен така и на читателите. Завърших психология в СУ „Св. Климент Охридски“ преди седем години, работих основно в сферата на човешките ресурси, подбора и развитието на персонала в няколко компании. В момента се занимавам с конвергенцията на междуфирмени услуги и съм надзорник в надзорния съвет на една холдингова структура. За себе си – тренирал съм плуване, шах, в момента съм треньор по фехтовка. Правил съм много неща през живота си и смятам, че ми предстои още доста да извървя. Най-сериозното начинание,  с което обвързвам и моралното си задължение към България е политическата партия, на която имам честта да съм председател.
5. Какво ти допада в живота в България? – Рано или късно ще се стигне и до момента, когато ще трябва да отговоря на основния въпрос тук – „защо България?“. Малко са нещата, които ми допадат тук. И сякаш на всяко от тях живот сме дали ние – приятелите ми, близките и роднините. Този кръг, който сме затворили, за да търсим сили и упование един в друг, както и да намираме и създаваме причини да останем в България. В България ми харесва колизията на европейското и ориенталското, разговорите помежду ни, които блуждаят в дебрите на философски проникновения и профанно ежедневие, бързо накланящите се в двете посоки везни на чувства и емоции – този дуализъм на душевност и култура от една страна, и на материалното и битово от друга. Харесва ми да съм част от „случването“ и от „нещото“ – от „голямото нищо“, което създаваме всеки ден с постъпки, желания, стремежи и подбуди, и което виждаме (най-често заради афективният, изглеждащ вроден комплекс за малоценност) като „малкото всичко“ за нас.
   
6. А какво не ти харесва? – Като се замисля мога да пиша безспир за всичко, което не ми харесва – съвсем типично за едно нихилистично, обезверено и отчаяно поведение, а отрицателната частица „не“ ми е много антипатична, което направи и този въпрос такъв. И тъй като искам да преживея списването на този въпросник позитивно ще премина нататък.
7. Какво е за теб България? –  Всичко и нищо – съвсем прозаично. България за мен е историята на рода, спомените от детството, настоящето, което съсподеляме – всичко.  България за мен е всичко това, което може да бъде навсякъде другаде – нищо.
8. Би ли живял/а на друго място, ако имаш тази възможност? Къде? – На изток, където установяването и поддържане на ред преварва стремежа за просперитет. Южна Корея, Китай и Япония са набелязаните от мен дестинации. След което плавно ще вървя със слънцето на запад, за да се опитам да вникна и разбера културните промени и намеря границата между източното и западно разбиране за личност, индивидуалност и социум.
9. А би ли се върнал/а след време и ако „да”, то – кога и по каква причина? – „Граници“, „връщане“, „оставане“, „заминаване“ – твърде много драматизъм в символика и значения на думи, в които като самоосъществяващо пророчество породено от съзнанието ни сме обагрили със значения и вменили тежест.
10. Нещо друго, което искаш да споделиш с читателите на 11AM? – Бъдете добри! :)

* * * * *

Очаквам включванията на още от вас, които искат да станат част от “Млад в България”!

За повече информация, посетете ТОЗИ линк.

Bobby, out!

Here you go.

* * * * *

1. Как се казваш? – Алекс
2. На колко си години? – На 25
3. С какво се занимаваш? – С бачкане и учене. Работя в областта на маркетинга, уча Реклама на едно място, Маркетинг – на друго и имам едно леко изоставено Право на трето.
4. Разкажи малко повече за себе си. – Какво конкретно? Ако е в контекста на предишния въпрос, то значи ще кажа 2-3 думи за работата и ученето си. Първото е истинско удоволствие, защото имам щастието да работя в една от най-иновативните български компании и то предимно с хора на моята възраст. Повече съм научила тук, отколкото всеки друг университет в България. За жалост… Иначе се боря за един международен сертификат по Маркетинг към Chartered Institute of Marketing, и това определено е истинското учене. Искам още от него, обаче. И то, от същия този ранг.
5. Какво ти допада в живота в България? – Много неща! Първо, че това си е моето вкъщи, което няма да го има на никое друго място. И хората, които познавам откакто се помня, са много ценни. Харесва ми, че има толкова много възможности и такава свобода, които обаче не всички забелязват. Харесва ми, че вече успявам да предавам знания и опит на други хора. Животът в България те прави по-гъвкав, по-смел и по-умен.
   
6. А какво не ти харесва? – Също доста неща. Дразни ме, че управлението е толкова консервативно и ти пречи във всяко по-различно начинание; хората са прекалено сърдити постоянно и често невъзпитани; че на повечето не им пука за нищо, дразнят ме мутрите и чалготеките; the baba factor също ме дразни, защото още е навсякъде.
   
7. Какво е за теб България? –  Вкъщи.
8. Би ли живял/а на друго място, ако имаш тази възможност? – Най-вероятно, да. Поне бих искала да пробвам какво е, в крайна сметка винаги мога да се върна.
9. Ако „да”, то – къде и защо? –  Някъде в Европа. Ще ми е по-лесно ако е англо-говоряща държава. Ако не, то Белгия, Франция, Австрия, Дания и Холандия са също фаворити. Защото ми допадат по някакъв необясним за мен начин.
10. А би ли се върнал/а след време и ако „да”, то – кога и по каква причина? – Да. Винаги ще искам да се върна вкъщи, но ми се иска да донеса нещо от някъде. А не просто да избягам.
11. Нещо друго, което искаш да споделиш с читателите на 11AM? – Ако усещате, че нещо около вас не е ОК, опитайте да го поправите. Никой не е длъжен да го направи вместо вас. Не мрънкайте, а действайте! Ще си почиваме като „пукнем“ така или иначе.

* * * * *

Очаквам включванията на още от вас, които искат да станат част от “Млад в България”!

За повече информация, посетете ТОЗИ линк.

Bobby, out!