11AM – от Боби Петров

изгубих те по пътя,
изгубих себе си във теб.
един поглед и край,
отмяташ коса зад ухото,
усмихваш се и после “здрасти”,
разминаване и “извинявай”,
някъде там някой
заговаря друг
и после още погледи,
още краткотрайни моменти,
може би усмивка,
може би дори неловка целувка –
и после кръговрат.
нощта е млада,
докато не изпием младостта й.

няма пулс във времето,
няма пулс и вътре в теб,
нямам пулс, когато
откъсна себе си заради друг,
и този друг ме върне разпокъсан,
без да се погрижи да ме залепи.
няма смисъл времето,
няма смисъл и във теб,
нямам смисъл аз, когато
изпият ме на екс, без да си платят,
без да се замислят,
без да мога сам да се изпия.
няма много от времето,
няма много вътре в теб,
няма нищо в мен, когато
опитам се да дам и малкото останало,
а то достигне дъно
и не дъното е дъно,
а в нищото дълбая с шепи.