ти си като музиката,
която се носи на талази и вълни
през въздуха
и през пространството,
през чашата с кафе,
през дъжда навън,
през ученичките, които се кикотят,
през цигарите в студените им ръце,
през забързаните коли и хора и кучета и дървета,
през падащите пожълтели листа,
през клишетата
и през мен,
а аз съм сякаш глух
и те пропускам.

Advertisements
%d bloggers like this: