наслаждаваш се
на всяка капка въздух
всяко вдишване от дъжд
и всеки допир от прохладата
които носят нищо повече
от временно разсейване
и може би понякога
леко изтръпване
и усещане за лекота.
останалото е тиня
и асфалт и прах
и самота
и море от неистини
в средата на което си сам
с една платноходка
а вятърът е отишъл
в командировка
и не ще се върне скоро.

Advertisements

20 градски.

07/03/2015

От край време в главата ми се въртеше идеята за микро стихосбирка (или микросбирка, ако искате), наречена “20 градски”. Подготвях я от известно време, но все не й обръщах достатъчно внимание.

Е, моментът дойде.

Събрах си главата, материалите и една чаша уиски и воала:

“20 градски” е факт и можете да я прочетете/свалите тук: http://bit.ly/20gradski

В микросбирката ще откриете поезия, която може би сте чели тук, а може и да не сте. Както се предполага, тематиката е основно градска, с елементи на някаква си бъдещо-носталгична романтика – един вид, типично моя си.

Ако пък ви допадне, споделете с приятели.

Мерси и приятно четене!

казват, че хиляди маршируващи обувки
в такт, без срам, през март,
могат да строшат и най-здравия ни мост.
защо тогава хората и техните забързани крака,
стъпващи безпаметно върху павета, улици и плочки
не трошат земята и не правят кратери милиони,
не дълбаят все надолу и надолу?
или пък го правят, но е тихо, бавно, крайно,
без финална дата или спомен,
без излишни напъни за разрушение?
мравките единствено ли знаят какво случва се
под краката ни, в пръстта,
в леглото на цветята и масивните дървета?
а ние губим се в ума си и си мислим, че е важно
да прескачаме от среща в среща и да бързаме,
без времето ни да е всъщност истинско.
часовникът ми на ръката се разтече по паважа
и потъна в дупката, която тъкмо издълбах с пета.
прощавай, град, със твоя мазохизъм
и тревоги, и любови, и зими, и лета,
и плашила, и прашен въздух.
прощавай, град, че газим те,
без едно “прощавай” да ти кажем.
прощавай, град, но утре ще ни няма,
почакай още малко и ликувай,
преди да дойдат други.

%d bloggers like this: