* * * * *

Тичам сред гора от мисли,

гоня сън след сън, след сън.

Погледът се спира

на облаците чисти –

бавно тръгват си

заедно със всичките въздишки.

 

Спри, подай ръката си.

Помогни ми с ориентацията,

сякаш малко ми остана.

 

Искам да те стигна,

но за жалост губя се –

отново и отново.

И отново.

 

Сам съм в мрака.

Или ти нарочно бягаш?

* * * * *

Bobby, out!

Advertisements
%d bloggers like this: