11AM – от Боби Петров

"I'm not a hipster"

Така изглежда подаръкът ми от жестоките ми колеги по повод напускането ми. Съответно беше подарен на парти-сюрприз (fuck yeah, любими думи!), за което дори и не подозирах… а уж се водя, че улавям подобни неща в обстановката.

Гумени патета и отричане на факта, че съм хипстър.

Да, след една година в офис, вече съм безработен. Да се радвам ли? Да плача ли?

По малко и от двете…

• Радвам се, защото скоро ще се завърна/завърнем по-силен/силни от всякога. Но нека не говоря много… то ще се разбере. Бъди сигурен/сигурна.
• Плача, защото вече няма да се виждам ежедневно с едни страхотни хора, с които имах удоволствието да работя.

Ама стига сантименталности. The life/show must go on.

Замислих се обаче, че положението ми в момента е нещо такова:

Bobby, out!