рапсодия.

11/12/2014

мамо,
запретнах ръкави
и застрелях човек
с думите си,
без дори да помисля
какво изричам.
правих се на бохем,
сега дори Меркюри
се възмущава от мен.

Advertisements

да ти кажа нещо.

писмо в невидима бутилка,
празен лист в стъкло,
думите са все размити
и по пътя ще изпаднат до една.

капка по капка –
вир,
буква по буква –
дума,
дума по дума –
поезия.
и някъде в стиховете,
насред думите,
измежду буквите стройни,
подаваме се аз и ти
и си махаме,
кимаме си,
сваляме шапки,
за да си кажем,
че знаем кой какво
и най-вече как.

%d bloggers like this: