11AM – от Боби Петров

пет баби на една кука
пет дни плетат
нишката, с която
е извезана Вселената
и с която Съдбата
си връзва панталоните,
за да не стане за срам
пред разярената тълпа.
аз кука нямам,
нишката се скъса
и опитвам да я вържа
на малко скалъпено възелче,
та прости ми,
ако съм малко объркан
или неловко се спъна
в собствения си късмет,
извиня му се и го подмина.
на теб разчитам да ме спреш
и да ми помогнеш
да се изправя и да продължа.
надявам се с теб.