11AM – от Боби Петров

луната тази вечер е пълна,
като стомасите ни,
като главите ни,
като очите ни,
по-пълна от сърцата ни,
от мечтите ни,
от животите ни.
ако можех,
щях да се запозная с теб
отново
и на чисто.

удар.
събуждаш се и плачеш.
удар.
ядеш торта и бягаш като луд,
пукаш балони, отваряш подаръци,
приятелите ти са навсякъде
и са кой от кой по-безгрижни.
удар.
влюбваш се за пръв път,
макар още да не знаеш,
че е влюбване.
удар.
целуваш момиче за пръв път,
приятелите ти вече са по-малко,
но някак по-истински.
удар.
мислиш си, че цял живот ще учиш,
нещата са се променили безвъзвратно
и продължаваш напред.
удар.
търсиш смисъла на живота,
опитваш се да разбереш кой си,
низ от приятелства, низ от любови,
низ от ситуации, които една с друга
не правят смисъл.
удар.
едната романтика.
деца. усмивки и семейни албуми.
почивка на черноморието,
куче и вноски за апартамент и кола.
удар.
децата ядат торта и тичат като луди,
надуваш балони и имаш странно дежа-вю.
удар.
побеляла коса и едно спокойствие,
което води течението,
по което си се пуснал.
грижиш се за другите много повече,
отколкото за себе си.
удар.
трудно се придвижваш,
четеш книги, гледаш телевизия,
не слушаш музика и не ходиш на кино,
защото вече не ги разбираш.
удар.
заспиваш и чуваш чужд плач.
някой от ударите сред клишетата
със сигурност ще е последен.

твърде много се руши,
твърде малко се създава,
забрава е името ти,
ала лесно се забравя.
сивото е модно,
мудно някак си напред сивее,
човекът вдясно сив е,
блее подир тебе,
чака да отпие млякото ти,
светът да почернее,
а ти се кискаш в ъгъла
и стискаш в длан живота беден,
все едно е вуду кукла,
обречена да бъде сдъвкана,
изплюта, куха и захвърлена.
и ние с тебе се залъгваме,
че лесното е честно
и решенията са слабост,
радост няма, в локвата потъна,
салата, бира, телевизия,
евровизия, ама глупаво житейска,
ше спечели тоя, дето пръв извика
“заеби” и тва подейства,
нищо, че не е библейско.