тротоар.

14/09/2014

животът ти е тротоар –
със плочки,
плюещи или пък прави
или липсващи
или разбити,
може би дори и без,
изпълнен с много кал,
когато ти предложат дъжд.
и пръскаш хората
без дори да кажеш “извинявай”,
а може би настилката е хлъзгава
и поднасяш всеки крак дори за малко.
или пък си тъкмо ремонтираната част,
която всички предпочитат,
ала надали, защото
никой не е толкова харесван.
казваш, че може би си във ремонт,
но не сме ли всичко именно така –
от днес за утре винаги разбити,
оградени с ленти
и табели “внимание”,
които биват пренебрегнати,
докато се опитват хората да те заобиколят
или директно върху теб да минат.
и понякога, само
понякога,
някой е на улицата с колело
или с куче
или със кола
и те поглежда
и си мисли как ли ще изглеждаш,
ако вземе инструменти и
просто те поправи.

къща на ръба,
под къщата – пропаст,
над къщата – мрачно небе,
в небето – млад облак,
в облака – дъжд,
дъждът е по-скоро топъл,
ще падне,
ще напълни улука със капки,
ще пропие в счупения покрив,
ще напои цветето в стаята,
което бавно умира,
ще възроди сякаш живота във къщата.

стопаните отдавна не живеят там.
един том на далчев прашасва на масата.

и когато в съзнанието
или пък този път наистина
светът е пред своя край
или пък вече е свършил
и наоколо е хаос
или пък вече няма нищо,
аз ще съм изгубен
или пък може би ще съм намерен
насред нищото,
но нещо ще ме влече
или пък направо ще ме тегли
или тласка
към някой край на света,
но не този, който вече сме срещнали,
и там, насред мрака,
или пък в светлината на новия свят,
си мисля, че ще открия теб,
или пък ти ще откриеш мен,
и ще бъдем първите хора,
които ще възродят живота,
или пък просто ще се обичаме
тихо в прахта.

%d bloggers like this: