11AM – от Боби Петров

името ѝ беше младост.
с детско нетърпение и големи очи,
с желание да порасне бързо,
с непозната популярност
и жажда за живот.
с пътуваща душа
и радост, когато се срещнем,
дори и сега.

името ѝ беше изненада.
с постоянно присъствие, което
огряваше всички стаи в света.
с радващи очите букви
и далечна неяснота.
с твърде ранна смелост,
със сбъдване на желания
и студено разочарование.

името ѝ беше лято.
с неочаквана поява
и звънтящ удар през лицето.
с вихрушка и буря и вятър
и поезия и приятелство
и неизказани думи.
и път напред,
и всичко е окей.

името ѝ беше притеснение.
с разбито сърце и сини очи,
с премерен и забранен фалстарт
и почти безкрайно тлеене,
като нероден феникс,
като цигара в пепелник,
като дъжд през пролетта.

името ѝ беше граница.
с познати светоглед и смях
и недостъпност и студена красота.
с кецове и вечен оптимизъм,
с липса на бъдеще и лека тъга.

името ѝ е силует.
с все същите черти,
с половината от моята душа,
с разруха и безвремие
и временна лудост.
но и с желание за повече
и борба за липсващото.
здравей.