11AM – от Боби Петров

наскоро ми разказаха историята за “човека-нотификация”. ако звучи странно, то е, щото наистина е такова. някакъв вид интернет магически реализъм. сещаш ли се, introduce-ваме стари стилове в дигиталната ера.
та човекът-нотификация няма име, няма възраст, няма и лице. поне не постоянно такова. малко като оная секта от game of thrones. интересното при него обаче не е това. интересното е, че човекът-нотификация скача от профил на профил в социалните мрежи и помахва я с лайк, я с коментар или ретуит или, ако е наистина заинтересован, лично съобщение. постоянно напомня на хората за себе си, включвайки се често в правилния момент на правилното място с правилните думички или действия, обаче понякога, само понякога, е толкова out of space, че никой не разбира какво иска да каже всъщност, но това не е проблем, защото все пак присъства. там, в социалните мрежи. завинаги.
всъщност, човекът-нотификация се храни от вниманието на другите и всеки път, когато някой си погледне телефона след вибрация, изписукване или просто една мигаща лампичка, всъщност е като празник за нашата градска легенда. като да си нареди софра и да си сложи и салата, даже няколко вида, и тънко нарязани мезета, и голямо добре опечено пиле с картофи и гарнитура от свинско и скара и шоколадови десерти. ако тези неща, не ти звучат вкусно, представи си друга трапеза – такава, от която на теб биха ти потекли лиги.
и като се нахрани, човекът-нотификация взима салфетка, забърсва устата и ръцете си, примлясква, отпива от чашата с превкусно вино или бира или друго питие и изчезва. и после отива на гости на друг. и така до края на света, не, до края на нотификациите.