една монета в повече.

стискам я в ръката си,
а останалите две са на очите ми,
ще ги дам Лодкаря,
за да ме отведе
отвъд омразата,
при Евридика,
а с монетата в ръката си
ще закупя два билета за подземното кино,
където ще гледаме със нея романтична комедия,
ще се тъпчем с пуканки,
ще се целуваме скришом в тъмнината
и ще се смеем в лицето на Хадес, прожекциониста.

вапцаров би ни срещнал
на две пресичащи се улици пред киното,
а аз просто бих ни срещнал някъде.
петачето ми няма да е стиснато в дланта,
тъй като отдавна ще е паднало,
изплъзнало се между нервните и потни пръсти.

%d bloggers like this: