луната тази вечер е пълна,
като стомасите ни,
като главите ни,
като очите ни,
по-пълна от сърцата ни,
от мечтите ни,
от животите ни.
ако можех,
щях да се запозная с теб
отново
и на чисто.

коледно.

28/12/2014

романтиката ни се дави в киселия сок
от бидона зеле, метафорично отразяващ
нашата родина и хората, пъплещи из нея,
докато аз и ти се гледаме тъжно
и се чудим дали ще се получи между нас.
от баницата пък падна ми се щастие,
ала исус ми го открадна нагло,
усмихвайки се с млечните си зъби,
лежащ сред сламата във ясла, сред овцете,
и ми праща в отговор на богохулството
автобус със миризлива стара дама,
която лакомо похапва мазен сандвич,
завит във влажа коледна салфетка
със зелена елхичка и гирлянди,
а по-рано днес пък видях белобрадия старец
да рови в кофа за боклук,
а в очите му липсваше искрата на надеждата.
повтарям: любовта е само листче,
скрито сред тънки точени кори
и евтина имитация на сирене.

%d bloggers like this: