фантом.

07/06/2015

потропа фантома с тежка ръка,
присвита в кокалест лакът.
по плаща му прашен полепнали бдят
мракът, страхът, тишината.
под плаща пък тътри се само една
грохнала физиология на тъгата.
“защо си сам”, попита ме с тежък глас.
“с кого да съм”, отвърнах плахо.
“на кого остави тежестта”, попита ме.
“тук е, вътре е прибрана”, отвърнах.
“къде ти е нощта”, попита ме.
“нося я като дреха, нима не виждаш”, отговорих.
“песента чуваш ли”, попита ме.
“оглушах от звука на мъглата”, отговорих.
“хвани ръката ми”, каза ми.
“не искам да тръгвам”, отговорих.
“какво има тук за теб”, попита ме.
“и малко да е, нека изчакам”, отговорих.
“ще продължиш да си сам”, каза ми.
“надявам се за още само кратко”, отговорих
“кого чакаш”, попита ме.
“себе си”, отговорих.
“теб отдавна те няма”, каза ми.
“аз не съм повече от лъч, отразен в огледало”, отговорих.
“облаците нима не крият слънцето”, попита ме.
“облаците не ще скрият нея”, отговорих.
“нея ли чакаш”, попита ме.
“без нея мене ме няма”, отговорих.
прибра си ръката, прибра си и плаща,
поклати глава и си тръгна,
остави ме сам със липсата,
и онова тромаво зло – тъгата.

удавяне.

20/04/2015

да се удавиш
в липсата
и да открият тялото ти
на брега на времето
където без дрехи
със зачервена кожа
и изцъклени очи
се вглеждаш
в дълбините на битието
и лешоядите
с пеперудените криле
преследват останалите
дребни частици от теб
които потъват дълбоко
в пясъка и в нищото
докато търсиш отговори
и мечтаеш за другата реалност
в която всичко е малко по-ясно.
ако беше по-лесно
щеше да ти е скучно.

липса.

10/01/2015

ако тя ми каже, че й липсвам,
ще се изсмея,
защото няма да повярвам.
ако аз й кажа, че ми липсва,
тя ще се изсмее,
защото аз съм никой.

%d bloggers like this: