11AM – от Боби Петров

посегнах да освободя слънчевото зайче, което се беше заклещило на ръба на окото ми. вместо това обаче пуснах духа от бутилката и в стаята рязко замириса на джин. духът и зайчето се оказаха приятели и поседнаха да си починат на по приказка в подножието на неделното безвремие, докато аз бях нагърбен със задачата да сваря кафе, което хем да е силно, хем да позволи на деня да заспи без да се налага да взима хапчета с билкови екстракти.
не знам дали се справих. аз още съм буден, пък макар и вече да знам, че всичко друго беше халюцинация. всичко друго освен живият аромат на отиващото си лято, разбира се.

скъсаната струна на лятото
издава тъжен повик,
от който трепваш и
изригваш някак плахо.
топлината е фалшива,
тротоарите са твърде тесни,
самотни и водещи наникъде.