11AM – от Боби Петров

луната тази вечер е пълна,
като стомасите ни,
като главите ни,
като очите ни,
по-пълна от сърцата ни,
от мечтите ни,
от животите ни.
ако можех,
щях да се запозная с теб
отново
и на чисто.

свито сърце,
свити мечти,
свита цигара,
отвити нерви
и трепереща ръка,
която не знае
към коя врата
да посегне.

с камъче разбиваш
неподвижната водна покривка,
безвремие под формата на вълни,
и мечтите ми също
разбиваш,
и после камъчето потъва,
и на дъното среща други,
по-обли свои събратя,
но на дъното няма вълни
и е някак спокойно,
и мечтите ми са се сякаш удавили,
с ръце протегнати към беглите
слънчеви зайчета, проникващи бавно,
без много усилия
в дълбините на времето.