Градски мираж.
23/02/2014
един кец
пред другия,
стъпка по стъпка
по сивите павета.
приближавам се,
виждам те
в далечината.
стъпка след стъпка
образът примигва,
размазва се,
отмива се
от прашния вятър.
нима си градски мираж
или може би съзнанието
играе номера?
захождам бавно,
устремено.
кецът е развързан
и настъпвам връзката,
спъвам се и падам.
изправям стреснат поглед
почти веднага,
но ти не си вече там –
виждам само сянка,
моята собствена
мрачна
сянка.
Космическа илюзия.
13/09/2013
тя е най-красивата илюзия
в тази част на видимия Космос.
посягам да я хвана за ръка –
проблясък, малкият Голям взрив,
образът й се размазва
и изчезва в мрака на нощното небе.
Мираж.
онзи Мираж, със спомена за който
заспивам всяка нощ.
А Вселената продължава да расте,
надува своя атомен балон.
не, че за мен има значение –
илюзията си е илюзия.
или не съвсем?
11AM - от Боби Петров 