11AM – от Боби Петров

Кой каза, че младите хора не искат да остават в България?

* * * * *

1. Как се казваш? –  Ванеса Виденова
2. На колко си години? – На 20
3. С какво се занимаваш? – В момента уча ‘Кино и телевизия’ в НБУ.
4. Разкажи малко повече за себе си. – Изключително ме затруднява този ‘въпрос’. Понеже или казваш всичко (а това е невъзможно) или измисляш някакъв ‘отбии номера’ отговор. Съвсем отгоре-отгоре, родена съм във Велико Търново, от 2 години уча и живея в София. Сещам се да изброя няколко прилагателни за себе си, но някак все са около ‘мързелива’ и ‘безотговорна’, та ще го прекъснем този болезнен процес на осъзнаване на действителността. Хаотична до безкрайност, предполагам порока на всички ‘хора на изкуството’, към които тайничко ще се причисля, за да се оправдая по някакъв начин. Единственото хубаво нещо в мен, е че умея да обичам и (така съм чувала) да карам хората около мен да забравят за проблемите си. Не съм невероятно добър човек, просто заради странни вътрешни подбуди, се чувствам жива, когато играя роли в живота си. И това колкото ми е дало, толкова повече ми е взело, но е прекалено късно да спра. Не съм от типа хора, които с лека ръка пишат и говорят хвалебствени слова за себе си, тъкмо обратното, така че спирам с описанието, преди да съм извадила жълтата книжка. :)
5. Какво ти допада в живота в България? – Свободата. Всички искат европейски стандарти, всички искат сигурност, искат по-добра образователна система и куп други стереотипи на живот, които присъстват в други добре развити страни. Ако трябва да съм напълно честна, колкото и непристойно да е, предпочитам да си хвърля фаса на пътя, където ще го изметат на сутринта, отколкото да го държа в ръка 2 часа, докато намеря не някое, но ‘специалното’ кошче, където да мога да го изхвърля. Предпочитам 20 камери да не следят движението ми докато си купувам домати и краставици, и да, предпочитам да си взема сирене от бабата на пазара, която няма документ за него, и не е минало през 30 милиарда вида обработка, докато стигне до мен на цена, която е абсурдна, спрямо средната заплата в България, пък нека мра от ‘нерегламентираните’ стоки. Предпочитам преподавателя ми да закъснее за час, след това 20 минути да обяснява как е минал денят му и за останалите да нахвърля между няколко вица, материала за деня. В такъв смисъл, харесвам свободата в България. По-скоро свободията. Всички тези малки неща,  които са нестабилната ронеща се основа на цялата държава, тези неща които никога няма да доведат до добро, аз оценявам, защото нека бъдем реални.. те правят живота ни по-хубав и лесен, колкото и да отричаме.
6. А какво не ти харесва? – Не харесвам манталитета на българина. Начина, по който мисли и действа. Прекално примитивно и първично, малко като животно. Българите предпочитат да използват ръцете си пред главата си, и мислят, че това е лесния начин. Също така.. не харесвам настроението в държавата ни. Тягостно е. От всякъде ни заливат с информация, която ни кара да си мислим, че сме нещастни. Кара ни да се чувстваме нещастни. Кара ни да се откажем да мечтаем, защото ни поставя граници. На малко по-друга страница, мразя чалгата :D
7. Какво е за теб България? – Всичко. Не си представям да прекарам живота си никъде другаде. Тук са всички хора, които обичам, няма нищо по-важно за мен от това, да бъда до тях.
8. Би ли живял/а на друго място, ако имаш тази възможност? – Всеки е казвал на шега или не, че ще се махне веднага, когато може от България. Включително и аз. Но не е вярно. Бих пътувала много, бих останала за седмица-две някъде, но да живя в друга държава? Не мисля.
9. Нещо друго, което искаш да споделиш с читателите на 11AM? – Искам на първо място да поздравя Боби и да му благодаря за всички усмивки, които ми е подарил и е породил в мен. He’s a special guy :3 (не ми е платил за да го напиша :D:D )
   Отделно искам да кажа на всички, да вярват в себе си, да преследват мечтите си, и да не забравят, че без хора, които да ги обичат и те да обичат в замяна, нищо от постигнатото няма да има смисъл. Семейството е и винаги ще остане приоритет. А семейство, за мен лично, е широко понятие.
   Още нещо, което бих искала да припомня на всички е, че всеки ден те докосват десетки животи. И ги променят. С нещата, които правят, с нещата които казват и с начина, по който ги казват и вършат. Винаги стойте от двете страни, когато правите нещо, мислете за другите, както бихте мислили за себе си. И мислете, като цяло. Разделете се с инстинктите си и бъдете повече човеци :)

* * * * *

Очаквам включванията на още от вас, които искат да станат част от “Млад в България”!

За повече информация, посетете ТОЗИ линк.

Bobby, out!

Поредният млад човек, който иска да живее в България!

* * * * *

1. Как се казваш? – Яна М.
2. На колко си години? – На 23
3. С какво се занимаваш? – Студент и доброволец
4. Разкажи малко повече за себе си. – От Свищов съм, „града на мечтите“ както казваше един мой преподавател в Академията там. В момента би трябвало да следвам магистратурата си в някоя финансово-счетоводна дисциплина, но не – отложих завършването на бакалавъра си за да бъда доброволец и в момента съм в Дубай и президенствам… т.е. президент съм в клона на студентската организация  AIESEC в Обеднинените Арабски Емирства.(Повече информация за организацията тук: www.aiesec.bg). Избрах си един малко по-различен път от обикновения студентски живот и благодарение на това сега съм тук и опитвам да развивам младите хора в ОАЕ. Преди това 4 години бях част от организацията в България и все още вярвам, че ние младите хора можем да променим нещата – без интриги, клюки, без разни съмнителни хора, а знаейки какво искаме и работейки здраво за това. Но въпреки, че съм далеч аз искам да се върна в България, защото я обичам(банално, но е факт)
5. Какво ти допада в живота в България? – България е много униканлно място – аз искрено се радвам на хората, които правят нещо, за да променят нещата –  без значение дали са млади, стари, доброволци, работещи без значение в кой сектор или просто ентусиасти, на които им е писнало от статуса quo. Да успееш в България е трудно, но не и невъзможно.
6. А какво не ти харесва? – Масата хора, които до толкова се чустват комфортно с всички онези неща, от които недоволстват, че се забравили какво е да имаш амбицията да промениш нещо. Липсата на идея за бъдещето – винаги казваме, че ще се оправим, но никой не знае какво точно ни е за оправяне или не ни е в ред. Тоталната апатия към бъдещето на България – младите можещи хора. Не съм видяла скоро някой да подкрепя хората, които наистина могат; някой да се бори за по-качествено образование(протестираме само срещу по-скъпо образование, без да ни е грижа какъв е крайния резултат от цялото учене); някой да го е грижа какво се случва със студентите в българия по време на следването и след университета. Стереотипа за младите хора е че бягат от България защото не искат да са тук, а може би младите хора бягат, защото тук никой не ги цени…
7. Какво е за теб България? – България е да си си у дома – мястото с всичките спомени, всичките любими хора; Мястото, на което винаги ще се връщам, мястото където винаги ще съм си в къщи без значние колко скоро или колко отдавна не съм била там. Мястото, където и малката промяна може да има голямо значение.
8. Би ли живял/а на друго място, ако имаш тази възможност? – В момента живея в Дубай и ще съм тук още година и нещо.
9. Ако „да”, то – къде и защо? – Обожавам да пътувам – дай ми билет и 15 минути и съм готова да замина на всякъде, за да откривам нови места, нови неща и да трупам опит.
10. А би ли се върнал/а след време и ако „да”, то – кога и по каква причина? – Да, искам да се върна в България, защото вярвам че младите хора могат да променят нещата и ако само говорим без да правим нищо, няма да сме по-различни от поколенията преди нас.
11. Нещо друго, което искаш да споделиш с читателите на 11AM? – Живота е такъв, какъвто си го направиш – някъде нещата се случват лесно, но в България не – дали ще продължиш след първата трудност зависи само от теб и от това колко силно искаш промяната да се случи. Да успееш да правиш нещо в България не е лесно, но не е невъзможно!

* * * * *

Очаквам включванията на още от вас, които искат да станат част от “Млад в България”!

За повече информация, посетете ТОЗИ линк.

Bobby, out!

След кратка пауза – продължаваме!

* * * * *

1. Как се казваш? – Мартин Стоянов
2. На колко си години? – На 28
3. С какво се занимаваш? – Мениджър на отдел „Обединени услуги“, член на надзорен съвет на холдингова структура, съсобственик и треньор на клуб по фехтовка.
4. Разкажи малко повече за себе си. – Когато преди няколко седмици една приятелка ми предложи да пиша за себе си и за Вашия сайт го приех като лесна задача. По една или друга причина се оказа, че не е така и може би в следващите изречения причините за това ще се изяснят както на мен така и на читателите. Завърших психология в СУ „Св. Климент Охридски“ преди седем години, работих основно в сферата на човешките ресурси, подбора и развитието на персонала в няколко компании. В момента се занимавам с конвергенцията на междуфирмени услуги и съм надзорник в надзорния съвет на една холдингова структура. За себе си – тренирал съм плуване, шах, в момента съм треньор по фехтовка. Правил съм много неща през живота си и смятам, че ми предстои още доста да извървя. Най-сериозното начинание,  с което обвързвам и моралното си задължение към България е политическата партия, на която имам честта да съм председател.
5. Какво ти допада в живота в България? – Рано или късно ще се стигне и до момента, когато ще трябва да отговоря на основния въпрос тук – „защо България?“. Малко са нещата, които ми допадат тук. И сякаш на всяко от тях живот сме дали ние – приятелите ми, близките и роднините. Този кръг, който сме затворили, за да търсим сили и упование един в друг, както и да намираме и създаваме причини да останем в България. В България ми харесва колизията на европейското и ориенталското, разговорите помежду ни, които блуждаят в дебрите на философски проникновения и профанно ежедневие, бързо накланящите се в двете посоки везни на чувства и емоции – този дуализъм на душевност и култура от една страна, и на материалното и битово от друга. Харесва ми да съм част от „случването“ и от „нещото“ – от „голямото нищо“, което създаваме всеки ден с постъпки, желания, стремежи и подбуди, и което виждаме (най-често заради афективният, изглеждащ вроден комплекс за малоценност) като „малкото всичко“ за нас.
   
6. А какво не ти харесва? – Като се замисля мога да пиша безспир за всичко, което не ми харесва – съвсем типично за едно нихилистично, обезверено и отчаяно поведение, а отрицателната частица „не“ ми е много антипатична, което направи и този въпрос такъв. И тъй като искам да преживея списването на този въпросник позитивно ще премина нататък.
7. Какво е за теб България? –  Всичко и нищо – съвсем прозаично. България за мен е историята на рода, спомените от детството, настоящето, което съсподеляме – всичко.  България за мен е всичко това, което може да бъде навсякъде другаде – нищо.
8. Би ли живял/а на друго място, ако имаш тази възможност? Къде? – На изток, където установяването и поддържане на ред преварва стремежа за просперитет. Южна Корея, Китай и Япония са набелязаните от мен дестинации. След което плавно ще вървя със слънцето на запад, за да се опитам да вникна и разбера културните промени и намеря границата между източното и западно разбиране за личност, индивидуалност и социум.
9. А би ли се върнал/а след време и ако „да”, то – кога и по каква причина? – „Граници“, „връщане“, „оставане“, „заминаване“ – твърде много драматизъм в символика и значения на думи, в които като самоосъществяващо пророчество породено от съзнанието ни сме обагрили със значения и вменили тежест.
10. Нещо друго, което искаш да споделиш с читателите на 11AM? – Бъдете добри! :)

* * * * *

Очаквам включванията на още от вас, които искат да станат част от “Млад в България”!

За повече информация, посетете ТОЗИ линк.

Bobby, out!