счупих оковите и танцувам
с танци африкански и
музика за хора с души,
кехлибар в чаша в ръката
и хора, с усти по километър
разтворени и зяпнали
в неделен плашещ пожар
от звуци и ритми
и малко нови, зимни мечти.
и после е пак понеделник,
и после отново идва бързо
като вятър в морето,
като ти да си тръгнеш,
като поредната чаша да свърши.
какво ни остава?
остава ни само малко от тази вечер
и после, приятел, наново започваме,
защото познаваме се и знаем,
че всеки път ще е по-добро.

Advertisements

ти си като музиката,
която се носи на талази и вълни
през въздуха
и през пространството,
през чашата с кафе,
през дъжда навън,
през ученичките, които се кикотят,
през цигарите в студените им ръце,
през забързаните коли и хора и кучета и дървета,
през падащите пожълтели листа,
през клишетата
и през мен,
а аз съм сякаш глух
и те пропускам.

с очи.

05/07/2014

искаше ми се
да мога да пея
или да свиря на нещо,
да рисувам,
да снимам,
да творя по начин,
който да докосва другите.
ала единственото,
което имам
са думите
и понякога
дори те ми убягват.
тогава те докосвам с очи.

%d bloggers like this: