* * * * *

Тичам сред гора от мисли,

гоня сън след сън, след сън.

Погледът се спира

на облаците чисти –

бавно тръгват си

заедно със всичките въздишки.

 

Спри, подай ръката си.

Помогни ми с ориентацията,

сякаш малко ми остана.

 

Искам да те стигна,

но за жалост губя се –

отново и отново.

И отново.

 

Сам съм в мрака.

Или ти нарочно бягаш?

* * * * *

Bobby, out!

Advertisement

* * * * *

слънцето показва се
зад облаците.

смях кънти
на улицата.

снегът топи се
и отива си,
като студът
в сърцето.

аз и ти
стоим вкъщи
и разказваме истории
за отминалите дни.

животът продължава,
а умът ти шепне:
“затвори тази врата”.

Bobby, out!

Път.

29/01/2012

Изображение: http://vityar83.deviantart.com/

 * * * * *

почивката е кратка,
а пътят е безумно дълъг.

в приказката сладка,
вървиш
и губиш се отново.

неясни звуци
в тъмнината –
уплахата в сърцето,
но е някак слаба
и я триеш.

чувстваш умора в душата,
но знаеш,
че не трябва да спираш.

Bobby, out!

%d bloggers like this: