вапцаров би ме пратил във съня ти,
превърнал би ме в нечакан и неискан гост,
а аз тактично бих отказал, защото
бих желал, когато най-накрая съдбите ни се срещнат,
да си будна, да ме виждаш,
да ме познаеш и да се усмихнеш,
а той поетът, знам си,
ще смени своите стихове,
за да ни паснат.

%d bloggers like this: