1001 неща.

26/04/2015

бих ѝ казал 1001 неща,
ако живеехме
в паралелен свят,
в който всичко се случва
така, както ми се иска,
и където в гърлото ми
няма вечно заседнала буца.
тук, в реалността,
буцата е най-добрият ми приятел,
а аз почти не говоря
нещата, които трябва.

Advertisement

тя беше като светъл лъч,
отразяващ се във огледало:
бягаща, светла, заслепяваща,
неуловима и тъй крехко плаха.
тя беше като облаците,
които крият тази светлина
със своя сив навъсен поглед от високо
и деня заклещен във юмрука на страха.
тя беше минало без спомени,
бъдеще, без погледа напред,
но никога настояще,
никога.

най-красивото момиче на света
седеше на съседната маса,
имаше руса коса,
черти отвъд тази реалност и
излъчваше вселенско щастие,
което попивах с неблагодарни очи.
най-красивото момиче на света
изглеждаше заето,
потънало в своя компютър,
отпиваше от чаша със сламка,
а устните й бяха сочни, свити, райски.
бях впил поглед в
най-красивото момиче на света,
което седеше на съседната маса,
но тя дори за миг не ме погледна.

%d bloggers like this: