не всичко е поезия:
понякога в един поглед няма ритъм,
няма думи, които да бликат от теб,
а е някак статично и скучно
и ти се иска да не е така.
понякога поезията е там, където ти не си,
където ти се иска да бъдеш,
където, ако беше,
щеше да усещаш как всяка буква
се забива в същността ти.
струва ли си да преследваш поезията?

%d bloggers like this: