11AM – от Боби Петров

да бягаш назад
на свети валентин,
на задушница,
на трифон зарезан,
където романтиката уж се е родила,
където със сигурност умира
и я оплакваме,
където и тя, и виното се леят
и ни опияняват,
където слънце и дъжд
се редуват,
където далече си.
да бягаш назад
в едно друго време,
неслучило се все още,
но някак познато,
заключено в носталгията
по бъдещето.

в космоса
няма място
за носталгия.
всичко,
от което имаш нужда
е в кислородната бутилка
и във дробовете ти.

бъдещето се прокрадва
с всеки лъч на слънцето.

питам се понякога
дали не оставих
част от себе си
там, на тавана,
под дървената ламперия,
между малките студени
четири стени,
пред единия прозорец,
вперен във небето,
при аромата на цъфналите
пролетни дървета
в Лозенец.

може би така направих,
но пък чувал съм
бъдещето вирее
на широко.