скъсаната струна на лятото
издава тъжен повик,
от който трепваш и
изригваш някак плахо.
топлината е фалшива,
тротоарите са твърде тесни,
самотни и водещи наникъде.

да вървиш дълго не значи,
че ще стигнеш някъде,
нито пък някога.

%d bloggers like this: