аплауз.

23/10/2016

да ръкопляскаме на новите богове,
тези, на които ни е срам да се кланяме,
искам да кажа открито,
когато всички ни гледат.
да сведем глави за петък вечер,
да допрем длани в молитва
за деня за заплата
и за бързия интернет
и покритието навсякъде
и умния телевизор
и безжичната система за озвучаване,
която пълни стаята в 00:30 с ритмични думи
и прави последващия ден по-поносим.
да прошепнем по дума за новите кецове
и за “какво ще правя след работа днес?”.
да паднем на колене и за нискобюджетните полети,
които дават друга гледна точка
и ни позволяват да слушаме любимата си музика
на място, където я уважават.
да заменим и астрологията с роли от социалния кръг.
да направим кръгът крепост, а смартфоните – свещени рогове.
лъвът да стане шумният, везните – предпазливият,
а телецът нека пие бурно и се блъска в масата.
да пенсионираме алена
и да сложим зукърбърг на нейно място.
но въпреки това
да погледнем само за момент към приближаващия понеделник,
който като гарвана на по изкряква nevermore.
никога повече, но всъщност винаги.
и време е за сън
и парното на четири.

Advertisements

на ръба.

23/05/2016

сега веднъж седях
на ръба на своя смешен четвърт век,
в посока другите и
все по-малко по пътя
на блуждаещия гаснещ сякаш огън.
и, гледайки помалко или повече
но все встрани и все встрани
осмислям смисъла на дебнещия смисъл.
и разговори и засенчен плод със вкус на сладост,
сладост по небивалите дни.
и усмихвам се тъпашки,
но все към мен и все на мен,
а навън, отвъд ръба вали,
а до мен пропуква се скалата.

глад.

01/05/2016

гладът ми за теб е чудовищен,
гладът ми за теб ме поробва,
гладът ми за теб ме дави в плитчини.
този глад обаче не съм аз.
насред него намирам себе си,
заситен с его,
потънал в мисли,
загледан в бъдеще,
което няма да се случи.

%d bloggers like this: