11AM – от Боби Петров

понякога заспивам.
понякога се събуждам сам.
понякога намирам теб във мен.
понякога не познавам себе си.
понякога ме е страх от това.
понякога ми липсва смелост.
понякога след теб е празно.
понякога кафето няма захар,
защото захарта си ти.
понякога ръцете ми не знаят мястото си,
защото то е в нежен захват около теб.
а теб те няма – не понякога, винаги.

понякога ми трябва само
да видя големия син аспирин
и да се понося по вълните му
вечер когато говорим с персеидите
за теб и за това че те няма
и когато пясъкът на плажа изтича
между погледите като в часовник
и отмерва времето до края
на нас и на света
и на всичко
до което сме се докосвали.