сирена.

19/06/2014

ако гласът й ме привлича
като дъска – удавник,
значи ли това, че тя е може би сирена?
и на кой ли камък протяга се и пее,
та да я чуя чак тук, сред сивото?
това донякъде струва ми се обяснява
защо не спира да вали –
опитва се да ме изтласка
или понесе направо
към нея,
към морето й,
към камъка й,
към ръцете й,
към жестовете й,
към нежната й кожа,
към тялото й,
към красивите очи,
към меката коса,
към аромата на любов
и може би
на малко смърт.

Advertisements

Обещавам:

Ще науча точно толкова квантова теория, че да проведа следния експеримент:

 

Ще затворя себе си

и нея

в стая

без прозорци,

без врати.

Само ние двамата

и стаята.

И никой няма да е сигурен

живи ли сме

или не.

Само ние –

ние ще знаем:

ще се наблюдаваме

един друг

и ще показваме среден пръст

на Шрьодингер

и котката му.

Привличайки се,

аз и тя,

един към друг

в онази стая

без прозорци,

без врати.

%d bloggers like this: